Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02.2010 15:40 - VIP-2
Автор: ivokazar Категория: Поезия   
Прочетен: 680 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.03.2010 23:12


ЧАЛГА


ЧАЛГАР Nо 1

Преситен, тлъст, преекспониран,
блондорен славей татуиран
сълзи ми рони като крокодил
за чернодробен N-поред метил.
И може би очаква се от нас
и ний да ревнем дружно в глас,
и може би сълзи нашир и длъж
да роним заедно с жената-мъж.


СОФИ И ДАЧО

Мургав мит за цар Едип,
претворен във Брадър VIP.
Той за нея – подмладяващ крем.
Тя за него – цял харем.
Софка пее, той се врича
цял живот да я обича,
къса лавър и я кичи с листи.
Който пее – зло не мисли!


МАРА ОТВАРАЧКАТА

Имах мозък – силикон,
и устенца – излагация.
Тъй че, взех един трион
и чрез автотрепанация
мозъка си в тях прелях.
Е, дойде ми нанагорно,
мъка беше, болка, ах!
Но сега ми е просторно –
в черепа ми вее хлад
и през август съм рахат.


КОЦЕТО И РАЙНА

Коце, я разкрий ми тази тайна:
как и аз да имам своя райна?
Как, кажи ми, да си е спечеля?
Твойта как я ти отстреля?
А и как да й втълпя, спомни си,
че не удря ток от AC/DC?


«СИН СИТИ» – МАНЧЕСТЕР

Викайте ми не Алисия –
викайте ми Кума Лисия!
Зер, такъв трансфер –
«Син» в посока Манчестер,
бко пак и да е Сити,
могат каки в ум развити!


ДЪЛГИЯ

Купих ябълка за лев,
лъснах я – за два я дадох.
Купих чифт – и с кеф
за четворка ги продадох.
За година-две успях
за потури нови и силях
да спестя парички
(даже взех на кака цвички).
И тогава Г. Азов Барончев
снесе първото милионче!
По-нататък стана лесно.
Днес величие съм местно!
Сменям като кърпи носни
кръшни магаданки росни,
а парите от халтури
инвестирам в квадратури.
Кинти вече имам бол,
бко и да съм от Учиндол!


МИЛКО

Я елате, пиленца, при батко,
да ви схруска батко сладко –
за последно и за кратко,
щото стана дядо вече батко.


ГОЛЯМАТА УСТА

Тъй прелестна! И тъй безлична
изглеждаш по хавлия и без грим.
Без грим, дори и в АБВ на лична
не бих заформил с тебе тим.
Но що пък не? Поне, все пак,
през чата се не чува «Квак!».


КОНДЬО

Феникс, възроден от пепелта,
поизтупал уж се от калта –
вече не е Кондьо, а Кондьт,
тъй ми съобщи Мон Дьо.


VIP ЧАЛГОТЕКА

Тук се влиза без измама –
зер, измама няма в Храма!
Фейс-контрол на входа
богове отсява от народа –
пускат те, момците яки,
само най-отбрани каки
и добре облечени юнаци,
стига да са без патлаци;
пускат даже и интелигенти,
на ако дошли са с бентли.
Вътре – грохот, феромони,
гмеж, гьобеци, силикони,
пъпчета, мохито, пеперудки,
босове, кенефни тутурутки,
чивас, пот, татуси, свалки,
глории, vertu и магистралки…
фирмен стаф, измама няма!
Зер, измама няма в Храма.


АНЕЛИЯ

Соул те чух по Коледа да пееш.
Бога ми, да пееш ти умееш!
Но защо пропя го чак сега?
Фул бе вече идната графа.



МУЗИКА


Б.Т.Р.

Най-накрай открих Жената,
ала цвете от Луната
си Жената пожела,
за да стане ми жена.
Дадох й го – с двеста вата
пуснах “Цвете от Луната”.
А Жената тропна с крак:
Цвете ИСТИНСКО, левак!
И чактисах, че горката
няма как да е Жената;
че е тази тук другарка
не Жена, ами цветарка.
И си пуснах с двеста вата,
вместо “Цвете от Луната”,
аз “Елмаз и стъкло”;
че цветя не давам на кило.
И да давам – са за фенки,
за жени, а не за женки.
А “Жената” – през вратата!
Да пътува към Луната.


ХАЗАРТА И УСТАТА

Да рапираш, значи, може
и по дънки, и във кожи.
А пък рап да слушат може
и плебеи, и велможи!


ПЕНДАЧАНСКА

Купил ми е моят Зайо
лаптоп марка “Сони Вайо”.
И каквато и където съм и ида –
Виолета или пък Семирамида –
да си чатя чак до изнемога
винаги със моя Зайо мога!
Онзи ден го питам в скайпа:
Da ti kupia ne6to? Az sum v Taipei.
Haide, kazvai, mio belle!
А пък Зайо: Morkovi i zele.


ЛИЛИ ИВАНОВА

Музиката, мила, твоята
никак, ама никак не е моята.
Но при все това – поклон!
А на всеки, плюещ твоя трон,
ще кажа: няма млад и стар,
щом от Бог дарен си с дар!
Та нима синигерът не пей
чак до сетен дъх, нима не лей
се от гърлото му песента?
Бог орисал го е за ТОВА –
въпреки злостта хлапашка
на гамените със прашки.


ФЪНКИ

Абе, Фънки, абе, брат!
Стига пенсионери влачи!
Искам Яри, Анджела, Шаграт
вместо старци да ми грачат.
Искам аз от “SME”
свежо бонфиле!
Искам викинг, дет и блек,
от които металист човек
не да тръска си главйто,
а да чуе “дзън” в сърцето!
Тъй че, стига псевдодрами,
стига трупа килограми,
ами заедно с Амебата
доведи на БГ сцената
здрави скандинавски жици,
опнати и твърди като спици,
или пък тевтонски риф –
за да знам защо съм жив!
На небето да ме възкачат,
в Ада да ме отнесат!
Че макар и напоследък тясно,
пази ми се в Ада място.


КАРАДЖОВИ

Предпочитам таткото да слушам,
а пък щерката – да я преслушам.
Но объркам ли ги, яко става фал –
ще съм мистър Оглушал Педал.


ДОНИ

Уморени крила. Хималаи.
Тук не са така уморени.
Лхаса. Потала. Лама Далай.
Литват крилата засмени.

Йети. Принц. Малък. Мълчи.
Хребет. Гледат се. Пек.
Йети крещи: "Кукла си ти!
Снежен съм аз, но ЧОВЕК!"

Идат крилата, срастват се
с малкия. Йети езика оплита.
Принцът едрее, пораства.
Плесва с крила и отлита.


20 000 Г. ПР. ХР.

Буги Барабата пали мотора.
Буги газира, рев сцепва простора.
От пещерата, в гладно мълчание,
племето гледа го с упование.
Буги се яхва, амбреажа отпусва.
Рипва моторът, лудо препусва.
В далечината – мамути, цяла дружина.
Буги връхлита ги като лавина.
Всички се пръсват, остава един –
кулоподобен космат исполин.
Буги спира, мотора изключва.
Вади маршала, бързо го включва.
“Що ли пък туй е?” – мисли мамутът.
Буги Барабата гледа го люто.
Вади и включва китарата.
Той е от школата старата.
Няма как да знае оня бастард,
че това е фендер стратокастер.
Тихо е. Древна птица прелита.
Но тишината, взривена, отлита –
соло засвирил е наший бараба!
Зашеметена, птицата пада.
Буги не спира, ами продължава
струните клети да изтезава.
Вой режещ китарен полето залива
и го оре, както плуг – нива.
Де що е живо – става умряло!
Слънцето скрива се, и то оглушало.
Най-последен, с мощно “туп”,
рухва бедний наш мамут –
от инфаркт на миокарда,
от инсулт и от блокаж на харда.
Буги Барабата спира да свири.
Воят още в ушите му пили.
“Йес! Добре свършена работа!” –
мисли с доволство Барабата.
Сваля китарата, гледа мамута.
Много месо, цели четири бута!
От устата потича му слюнка,
а пък стомахът му замяунква.
Както е гладен, може да схруска
целия този мамут на закуска.
Ала си спомня: там, в пещерата,
с упование него племето чака!
И устоява, и натоварва Барабата
стратокастера и другите работи,
вади въже и връзва мамута –
връзва го – леле! – за атрибута.
Другия край връзва за рамата,
здраво го връзва Барабата.
Взема – и двата си бакенбарда
вчесва с назъбена кост леопардна.
В мислите му – славещ шпалир,
а подир него – до насиране пир!
Грохот, рев сцепва простора –
Буги Барабата пали мотора.


ЮЛИЯН КОНСТАНТИНОВ

Двама, изчислих, обичат
волей, класика и жица –
общо двама, в таз страна.
Трябва да се знае и това,
че от двамата единият е бас,
а не мисля, че съм басът аз.


DEEP PURPLE

Дим над водата – огън в душата.
Стари кошмари – вехти клошари –
бродят и дири от гнили вампири
търсят, издирват. Че не съсирват
се старите кърви! Черни свекърви –
черните спомени, панахиди и помени,
черни, но НАШИ – вият за черни усташи
с кръстове черни, черни и скверни,
и остри – дълги колове подострени.
Че от друго не мрат онея вампири,
нямат спиране инак сърцата им гнили...
Дим над водата – ярост в душата.
Пурпурнотъмна. Сляпа. Безсънна.
Яма бездънна!


ГЕОРГИ МИНЧЕВ (R.I.P.)

Само бате Гошо тук
хем го има, хем го няма.
Бате Гошо тук е звук,
а пък там – нирвана.

На небето рокендрол
свири вече бате Гошо
с VIP покана за гастрол,
ангелици там кодоши.

Затова го няма тук
бате Гошо, и го има –
той е стих, усмивка, звук,
вплетени в любов незрима.




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ivokazar
Категория: Поезия
Прочетен: 22551
Постинги: 65533
Коментари: 1
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031